Бюджетният дефицит продължава да расте устойчиво
В края на април правителството очаква недостиг по Консолидираната фискална стратегия от 1.13 милиарда лв.. Това е с 470 млн. лв. растеж за месеца, горе долу толкоз колкото и през март. Разликата със същия интервал на 2022-а е сензитивна, тъй като към април предходната година бюджетът е бил на остатък от 885 млн. лв.. Както акцентират от Министерството на финансите става дума за утежняване на бюджетното салдо с 2 милиарда лв..
Причините за това са доста увеличените разноски. Според някои политици става дума и за проблеми в събираемостта на приходите. Данните на финансовото ведомство демонстрират, че за четирите месеца на 2023-а постъпленията в консолидирания бюджет са близо 19.92 милиарда лв. или с 12% повече като най-голям растеж имат приходите от осигуровки със 17% (това е резултатът от повдигането на възнагражденията, както в държавния по този начин и в частния сектор), до момента в който по косвените има растеж от едвам 5.4%. При това той се свива тъй като през март растежът е бил 9.8%.
При тези данни за косвените налози доста политици ще посочат, че точно в събираемостта от Данък добавена стойност има големи запаси, които в случай че бъдат осъществени, плануваният в оферти проектобюджет за 2023-а недостиг от близо 12 милиарда лв. може сензитивно да бъде сгънат. Още повече, че ръстът на Данък добавена стойност е доста по-нисък от този на всички косвени налози. Увеличението на постъпленията от този индиректен налог би било допустимо обаче, в случай че дребният растеж на приходите от Данък добавена стойност зависи от фактори, които са управляеми от изпълнителната власт. А информацията на Министерството на финансите навежда на напълно други заключения. В нея написа, че ниският растеж се дължи главно на спада на Данък добавена стойност от импорт.
" Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо регистрираната за същия интервал на миналата година - междинната цена на суровия нефт, импортиран за преправка, приблизително за първото тримесечие на 2022 година бе към 97,7 щатски $ за барел, до момента в който приблизително за първото тримесечие на 2023 година е 54,1 щатски $ за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на Данък добавена стойност от импорт въздействат и курсът на щатския $, спадът в количествата недопечен нефт, импортирани за преправка, както и спад на количествата на импортираните артикули пораждащи Данък добавена стойност ", изясняват от Министерството на финансите.
Важният въпрос, на който народните представители, при разглеждането на проектобюджета наложително би трябвало да изискат и да получат отговор, е какви са аргументите заради които без значение от покачването на цените у нас, приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната са с негативен растеж от 0.2%. Това на какво се дължи? На проблеми със събираемостта или на спад в оборотите на компаниите, или на нещо друго? И в случай че има спад в оборотите какви са аргументите за него? Тези отговори са значими, преди да се взема каквото и да е решение за повдигане на каквито и да е налози.
Що се отнася до разноските, там всичко е ясно. Нарастването им е главната причина за разширяващата се бюджетна дупка.
" Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на 21 045 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към април 2022 година бяха в размер на 16 907 млн. лв.. В обособените разходни показатели най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, прехрана, личен състав и други ", написа Министерството на финансите.
Тук приказваме за растеж от 4.14 милиарда лв. или от близо 24.5%, до момента в който растежа на приходите е 12% или над два пъти по-нисък. И тази разлика ще се усилва, в случай че в действие влязат плануваните със законови актове от предходната година нараствания на пенсиите.
При опазване на тази обстановка е доста забавно кое е уравнението, което ще разреши да достигнем бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Свиването на разноските за вложения, може да блокира приемането на нови средства от Европейски Съюз, и в допълнение да понижи така и така ниския растеж на стопанската система ни, а това са по-малко налози. Вдигането на данъчните ставки, въпреки и краткотрайно, заплашва с спомагателен инфлационен удар. А сходно нарастване не подсигурява сензитивно по-големи приходи. Работещите решения в тази ситуация не са доста и всички са мъчителни.
Причините за това са доста увеличените разноски. Според някои политици става дума и за проблеми в събираемостта на приходите. Данните на финансовото ведомство демонстрират, че за четирите месеца на 2023-а постъпленията в консолидирания бюджет са близо 19.92 милиарда лв. или с 12% повече като най-голям растеж имат приходите от осигуровки със 17% (това е резултатът от повдигането на възнагражденията, както в държавния по този начин и в частния сектор), до момента в който по косвените има растеж от едвам 5.4%. При това той се свива тъй като през март растежът е бил 9.8%.
При тези данни за косвените налози доста политици ще посочат, че точно в събираемостта от Данък добавена стойност има големи запаси, които в случай че бъдат осъществени, плануваният в оферти проектобюджет за 2023-а недостиг от близо 12 милиарда лв. може сензитивно да бъде сгънат. Още повече, че ръстът на Данък добавена стойност е доста по-нисък от този на всички косвени налози. Увеличението на постъпленията от този индиректен налог би било допустимо обаче, в случай че дребният растеж на приходите от Данък добавена стойност зависи от фактори, които са управляеми от изпълнителната власт. А информацията на Министерството на финансите навежда на напълно други заключения. В нея написа, че ниският растеж се дължи главно на спада на Данък добавена стойност от импорт.
" Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо регистрираната за същия интервал на миналата година - междинната цена на суровия нефт, импортиран за преправка, приблизително за първото тримесечие на 2022 година бе към 97,7 щатски $ за барел, до момента в който приблизително за първото тримесечие на 2023 година е 54,1 щатски $ за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на Данък добавена стойност от импорт въздействат и курсът на щатския $, спадът в количествата недопечен нефт, импортирани за преправка, както и спад на количествата на импортираните артикули пораждащи Данък добавена стойност ", изясняват от Министерството на финансите.
Важният въпрос, на който народните представители, при разглеждането на проектобюджета наложително би трябвало да изискат и да получат отговор, е какви са аргументите заради които без значение от покачването на цените у нас, приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната са с негативен растеж от 0.2%. Това на какво се дължи? На проблеми със събираемостта или на спад в оборотите на компаниите, или на нещо друго? И в случай че има спад в оборотите какви са аргументите за него? Тези отговори са значими, преди да се взема каквото и да е решение за повдигане на каквито и да е налози.
Що се отнася до разноските, там всичко е ясно. Нарастването им е главната причина за разширяващата се бюджетна дупка.
" Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 година са в размер на 21 045 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към април 2022 година бяха в размер на 16 907 млн. лв.. В обособените разходни показатели най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, прехрана, личен състав и други ", написа Министерството на финансите.
Тук приказваме за растеж от 4.14 милиарда лв. или от близо 24.5%, до момента в който растежа на приходите е 12% или над два пъти по-нисък. И тази разлика ще се усилва, в случай че в действие влязат плануваните със законови актове от предходната година нараствания на пенсиите.
При опазване на тази обстановка е доста забавно кое е уравнението, което ще разреши да достигнем бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Свиването на разноските за вложения, може да блокира приемането на нови средства от Европейски Съюз, и в допълнение да понижи така и така ниския растеж на стопанската система ни, а това са по-малко налози. Вдигането на данъчните ставки, въпреки и краткотрайно, заплашва с спомагателен инфлационен удар. А сходно нарастване не подсигурява сензитивно по-големи приходи. Работещите решения в тази ситуация не са доста и всички са мъчителни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ